Дължиш ми цял един живот, Приятелю,
в който щяхме рамо до рамо да бъдем,
в тази жестока за хляба борба.

Играят на криеница днес думите-
играят си с мен...
Все някой тук е безумен,

 
Дори  и хората да шепнат тука,
че ти си огън нугаснал,

Случи се през едно априлско утро, малко преди Великден - точно когато се пукваше  зората и малките треви и цветенца се събуждаха от сън, а по клюмналите им главици се стичаха капки сребърна роса.
Петър, както всяка заран, изведе стадот...

При мене идваш пак
и с устни жадно
ти ме търсиш.

На “доброжелателната” критика –“поклон”
 
Окичиха с пирони черни

Из “Колажи”
 
На квартира съм. Тук съм вече от десет години. Живея под наем. Плащам си редовно сметките. Имам и кабелна и нет, и домашен телефон и мобилен, парно, топла вода... Не обичам живота си в квартирата, не го обичам...

Ако се срещнем-само за миг
на голям булевард или улица тиха
в чужда държава или град непознат

***
на едно гълъбче
Пърхане на криле...

***
Ще бъда във бяла
празнична рокля.

***
 на Елена-моята дъщеря
Благодаря ти, че те има!

 Затварям очи и те виждам,
Ти си далече от мен,
И душата болезнено  стене...