Дължиш ми цял един живот, Приятелю,
в който щяхме рамо до рамо да бъдем,
в тази жестока за хляба борба.

Играят на криеница днес думите-
играят си с мен...
Все някой тук е безумен,

Дори и хората да шепнат тука,
че ти си огън нугаснал,

Случи се през едно априлско утро, малко преди Великден - точно когато се пукваше зората и малките треви и цветенца се събуждаха от сън, а по клюмналите им главици се стичаха капки сребърна роса.
Петър, както всяка заран, изведе стадот...

При мене идваш пак
и с устни жадно
ти ме търсиш.