Дължиш ми цял един живот, Приятелю,

в който щяхме рамо до рамо да бъдем,

в тази жестока за хляба борба.

Но аз те изплаших със чувства,

ти хлопна гневно врата.

Знаех - ще тръгнеш на път -

ще търсиш друга жена.

Ожени се, Приятелю!

Ала не ще ме забравиш –

между нея и теб все аз ще стоя.

Изплачи ме във стихове -

нека съм твоята мъка сега

и сълза във окото - но истинска -

измамници сълзи – не ща.

Бори се, Приятелю!Дълъг е пътят!

Тръгвай!Късно е!

Но за мен се върни, заради мене ела!

Сбогом, Приятелю!

Пада тъмна нощ над града.

Аз ще те чакам на прага

със запалена свещ във ръка.