Затварям очи и те виждам,

Ти си далече от мен,

И душата болезнено  стене...

къде си и защо не си   до мен?

Липсваш ми......

И всъщност значение имат ли

Хиляда и няколко километра,

Когато в сърцата са вплетени

Мечтания и надежда....

Обичам те!

Този влак, който се движи по релсите-

тромав и уморен

Този влак шепне: Безвремие....

Дългосрочно-без начален момент.

Умореният  влак не заспива

И не спира-нито за миг

Само леко намигва и изплезва език.