Не останаха сълзи неизплакани

В моята нежна душа

Но все пак от ръката ми

Гълъбче пие вода

Безтрънна съм ,

Но отново със тръни бода

Във нощите , в дните ми чакани

Аз съм като река-

Повличам всичко след себе си

И пак безутешно мълча . . .